Предистория
След Реставрацията Мейджи от 1868 г. японските управляващи започват процес на модернизация на страната и за кратък период от време успяват да модернизират Япония по западен образец, въвеждайки западни обичаи и различни технологии. До края на 19 век Япония вече се е превърнала в модерна индустриална държава, при това за по-малко от 50 г. В началото на 20 век японските управници започват да търсят пътища за утвърждаване на Япония като регионална и световна сила.
По същото време Русия – една от Великите сили, започва да проявява амбиции към Далечния Изток. До 1890 г. Руската империя разширява границите си през Централна Азия до Афганистан, асимилирайки местните държавни образувания. Руската империя се разпростира на запад от Полша до полуостров Камчатка на изток. Със строежа на Транссибирската железопътна линия, свързваща европейската част на Русия с Владивосток, Русия се надява да разшири своето влияние в целия далекоизточен регион. Точно от това се опасява японската държава, която започва да чувства застрашени своите нарастващи интереси. |
Обявяване
На 8 февруари 1904 г. Япония обявява война на Русия, въпреки че на практика военните действия започват няколко часа преди това. Три часа преди руското правителство да получи съобщението, японският имперски флот атакува руския Далекоизточен флот край Порт Артур. Николай II е шокиран, когато научава новината, защото не смята, че Япония ще започне военни действия, без официално да обяви война. Руските министри също са убедени, че японците не са подготвени.
Осем дни по-късно Русия също обявява война на Япония. Китайската династия Цин заема японската страна в конфликта, като предлага военна помощ, която обаче е отказана. Въпреки това Юен Шъкай на няколко пъти изпраща хранителни доставки на японските генерали. Участие като наемни войници във военните действия взимат и местни жители на Манджурия. |
Война и мир
След няколко главни битки - при Порт Артур, при река Ялу, при Ляоян, при Мукден и при Цушима, съюз с Англия и доминация в края на войната, победата за Япония е сигурна. Разгромът на руската армия и флот разклащат увереността и авторитета на империята. През 1905 г. държавата е разтърсена от революция, която отнема възможността на цар Николай да се концентрира изцяло върху войната. Империята има възможност да изпрати повече подкрепа за Далечния изток, но окаяното състояние на икономиката, унизителните загуби понесени от японците и отдалечеността на Манджурия правят войната крайно непопулярна сред населението на империята. Царят се принуждава да търси примирие, за да има възможност да се справи с вътрешните проблеми, тресящи държавата му.
Войната обаче взема и своите жертви - около 80 хиляди японски и около 120 хиляди руски. Това е още един пример от историята как войната не води до нищо хубаво. |