Сумо
Сумото е едно от най-известните бойни изкуства в Япония. Сумо (на японски 相撲) е контактен спорт, традиционна японска борба, в която участват по двама борци (рикиши). В Япония се смята за бойно изкуство. Традицията на сумото е много древна и дори в наши дни то включва множество ритуални елементи с шинтоистки произход. През първите години на 20 век в сумото навлизат и много европейски спортисти. Един от най-изявените е роденият през 1983-та българин Калоян Махлянов с псевдоним Котоошу (Европейска арфа – яп.), който за рекордно краткия срок от три години достигна втория по престиж ранг – озеки. Съседни държави също имат подобен вид борба. Типични примери за това са монголската борба бьох, китайската шуай-жиао и корейската ссиреум.
Борбата се извършва на смециален тепих, наречен дохьо. Основните правила в сумото са изключително прости. Победител е този, който принуди противника си да излезе извън вътрешния кръг на дохьото или докосне дохьото вътре в кръга с която и да е част от тялото си различна от стъпалото. Ако например коляно, ръка, коса и дори върхът на палеца на крака докосне дохьото, това се отчита за загуба. Също до загуба води и докосването на дохьото извън кръга с която и да е част на тялото.Забранени са удари с юмрук, дърпане на косата, бъркане в очите, душене и ритане в стомаха или гърдите. Забранено е също хващането на предната част на мавашито на противника. Подобни действия водят до дисквалификация и победата се присъжда на противника. Няма ограничения в теглото на сумистите, поради което може да се случи единият участник в схватката да е два пъти по-тежък от другия. Единственото ограничение в професионалното сумо е минимална височина от 1,70 м.
Средно-дневните калории за нормален мъж са около 3000-3500. Сумистите консумират около 5 000 - 10 000, а някои и повече, калории на ден, разделени в две големи хранения. Спането веднага след такова хранене кара тялото да обработва храната по-бавно, така че тя се складира като мазнина. Без правилните упражнения, лекарства и хранителни добавки много аматьори, "правещи се" на сумисти умират от проблеми, в следствие от затлъстяване.
Борбата се извършва на смециален тепих, наречен дохьо. Основните правила в сумото са изключително прости. Победител е този, който принуди противника си да излезе извън вътрешния кръг на дохьото или докосне дохьото вътре в кръга с която и да е част от тялото си различна от стъпалото. Ако например коляно, ръка, коса и дори върхът на палеца на крака докосне дохьото, това се отчита за загуба. Също до загуба води и докосването на дохьото извън кръга с която и да е част на тялото.Забранени са удари с юмрук, дърпане на косата, бъркане в очите, душене и ритане в стомаха или гърдите. Забранено е също хващането на предната част на мавашито на противника. Подобни действия водят до дисквалификация и победата се присъжда на противника. Няма ограничения в теглото на сумистите, поради което може да се случи единият участник в схватката да е два пъти по-тежък от другия. Единственото ограничение в професионалното сумо е минимална височина от 1,70 м.
Средно-дневните калории за нормален мъж са около 3000-3500. Сумистите консумират около 5 000 - 10 000, а някои и повече, калории на ден, разделени в две големи хранения. Спането веднага след такова хранене кара тялото да обработва храната по-бавно, така че тя се складира като мазнина. Без правилните упражнения, лекарства и хранителни добавки много аматьори, "правещи се" на сумисти умират от проблеми, в следствие от затлъстяване.
Карате
Карате е бойно изкуство, възникнало на островите Рюкю в днешната японска префектура Окинава.
Карате възниква в Царство Рюкю преди неговото присъединяване към Япония през 19 век. То е пренесено в същинска Япония в началото на 20 век, когато културният обмен с Рюкю се засилва. През 1922 г. окинавския майстор Гичин Фунакоши прави първата демонстрация на карате в Токио и през следващите десетина години в основните японски университети са създадени клубове по карате.
Техниката на карате се отличава със средно високи стойки, водене на боя от средна дистанция, отдаване на предпочитание на удрящите техники. Подсечките и хвърлянята за разлика от Джудо не са цел, а по-скоро средство за изваждане на противника от равновесие и по-успешно прилагане на удара. Карате е било развито в условията на забрана за носене на оръжие от простолюдието, като практикуващият е трябвало с голи ръце или подръчни средства да се противопоставя на въоръжения нападател. Това е предполагало развиването на много голяма скорост на нападение и защита, и много добра закалка на крайниците с оглед нанасяне на поражение през броня. Тъй като срещу обучен самурай с меч невъоръженият му противник не е разполагал с достатъчно време е било нужно по възможност боя да приключи с първия удар.
Типична особеност на карате за разлика от китайските стилове е чифтното използване на оръжията, по едно във всяка ръка. Карате се тренира с помощта на спаринг наречен кумите и самостоятелно изпълнение на серии от строго подредени техники наречени-бой с въображаем противник ката. Най-популярните стилове са Шотокан, Шито-рю, Годжу-рю, Вадо-рю и Киокушинкай.
Карате възниква в Царство Рюкю преди неговото присъединяване към Япония през 19 век. То е пренесено в същинска Япония в началото на 20 век, когато културният обмен с Рюкю се засилва. През 1922 г. окинавския майстор Гичин Фунакоши прави първата демонстрация на карате в Токио и през следващите десетина години в основните японски университети са създадени клубове по карате.
Техниката на карате се отличава със средно високи стойки, водене на боя от средна дистанция, отдаване на предпочитание на удрящите техники. Подсечките и хвърлянята за разлика от Джудо не са цел, а по-скоро средство за изваждане на противника от равновесие и по-успешно прилагане на удара. Карате е било развито в условията на забрана за носене на оръжие от простолюдието, като практикуващият е трябвало с голи ръце или подръчни средства да се противопоставя на въоръжения нападател. Това е предполагало развиването на много голяма скорост на нападение и защита, и много добра закалка на крайниците с оглед нанасяне на поражение през броня. Тъй като срещу обучен самурай с меч невъоръженият му противник не е разполагал с достатъчно време е било нужно по възможност боя да приключи с първия удар.
Типична особеност на карате за разлика от китайските стилове е чифтното използване на оръжията, по едно във всяка ръка. Карате се тренира с помощта на спаринг наречен кумите и самостоятелно изпълнение на серии от строго подредени техники наречени-бой с въображаем противник ката. Най-популярните стилове са Шотокан, Шито-рю, Годжу-рю, Вадо-рю и Киокушинкай.
Айкидо
Айкидо (по-стар стил канджи) е съвременно японско бойно изкуство (гендай будо). Подобно на другите японски бойни изкуства, освен метод на самоотбрана, айкидо е и начин на духовно и физическо самоусъвършенстване. Името „айкидо“ се изписва с йероглифите „ай“ (съразмерност), „ки“ (енергия) и „до“ (път) и най-общо се превежда като „път на хармоничната сила“. Практикуващият айкидо се нарича айкидока. Освен това, в европейските езици се използва още айкидист.
Айкидо се смята за едно от най-трудните за овладяване японски бойни изкуства. То е комбинация от множество захвати и удари, с голи ръце или с оръжие. Целта на този боен стил е да използваш силата на противника срещу него. Един майстор може да повали човек два пъти по-тежък от него. Айкидото се овладява с тренировки но и с изучаване на човешката анатомия, с помощта на която техниките са толкова ефективни.
Майсторите на айкидо са 13 (за майстор се смята човек с черен колан над 5 дан), като един от тях е българина Светозар Ангелов - 6 дан Такемусу айкидо.
Айкидо се смята за едно от най-трудните за овладяване японски бойни изкуства. То е комбинация от множество захвати и удари, с голи ръце или с оръжие. Целта на този боен стил е да използваш силата на противника срещу него. Един майстор може да повали човек два пъти по-тежък от него. Айкидото се овладява с тренировки но и с изучаване на човешката анатомия, с помощта на която техниките са толкова ефективни.
Майсторите на айкидо са 13 (за майстор се смята човек с черен колан над 5 дан), като един от тях е българина Светозар Ангелов - 6 дан Такемусу айкидо.