Гейшите преди
Думата гейша (gei – изкуство и sha – личност) се превежда като "артистична личност". Те са майстори на традиционните японски изкуства: танци, пеене, свирене на инструмент, разказване на истории и т. н. Задачата на първите гейши била забавляват гостите по време на банкети и в чайните, където традиционно мъжете отпочиват и правят своите бизнес срещи. Тя е ликът и гаранцията за престижа. Задачата ѝ е отговорна – да създаде атмосфера на спокойствие и уют, за да се отпуснат гостите и да се забавляват. Погрешно е твърдението, че гейшата е проститутка. Основното умение на гейко е, че знае колко мъжът обича жената да властва над сетивата му с нежна сила, която е по-мощна от секса.
|
История
Първоначално гейшите са били предимно мъже. Докато професионалните куртизанки предлагат сексуално забавление, то гейшите използват уменията си да забавляват, използвайки традиционните японски изкуства – музика, танци и разказване на истории. С времето са се предпочитали артистичните умения на мъжете и жените гейша, вместо на високо поставените куртизанки. Постепенно мъжете гейша (също познати като хокан) изчезват и названието гейша се е използвало само за жена гейша, както се използва и сега.
|
Обучение и облекло
Гейшата започва обучението си, докато е съвсем малка. Тогава тя се нарича майко, в превод майко означава „танцуващо дете“ (mai-танц и ko-дете). Обучението на майко отнема 5 години, през което време тя учи традиционни японски изкуства и етикет. Да стане майко – чиракуваща гейша ученичка, е било стремеж на много японски момичета. Тази, която намери куража да стане майко, отива да живее в общежитие, наречено окия, с окаа-сан, което означава майка – притежателката на окия, намиращо се в Ханамачи.
Вратът отзад винаги се остава в естествения цвят, защото това се счита за най-еротичното място в женското тяло. Очите се гримират в черно и червено – „Очите са вратата към душата на човека и затова трябва да са най-красиви“. Цялото облекло на гейшата тежи около 2 – 3 кг. Перуката и аксесоарите по нея също са около 2 кг. Дървените сандали на гейшата се наричат окобо.
Вратът отзад винаги се остава в естествения цвят, защото това се счита за най-еротичното място в женското тяло. Очите се гримират в черно и червено – „Очите са вратата към душата на човека и затова трябва да са най-красиви“. Цялото облекло на гейшата тежи около 2 – 3 кг. Перуката и аксесоарите по нея също са около 2 кг. Дървените сандали на гейшата се наричат окобо.
Днешните гейши
Модерните гейши са много по-ралични от първоначалните. Модерната гейша продължава да живее в традиционната гейша къща наричана okiya или hanamachi (в превод град на цветята), най-вече докато трае обучението ѝ, но много от опитните гейши предпочитат да живеят в жилищата си. Младите жени, които искат да станат гейши в наши дни, завършват първо основното си образование, някои дори гимназия или университет. Въпреки това те все още изучават традициите за една гейша - традиционни песни, класически японски танци.
Професията на гейшите станала толкова популярна, че през 30-те години на 20 век броят им достига 80 000. Днес броят им не е известен, защото много жени се представят за гейши, но не са сертифицирани. |
Ако темата за гейшите ти е интересна, препоръчваме ти да изгледаш филма " Мемоарите на една гейша" въпреки че някои елементи са преувеличени, с цел филма да е по-интересен.